Р Е Ш Е Н И Е

 

  172/5.12.2017г..

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД , втори състав

На 08.11.2017г.

в публичното заседание в следния състав :

           РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ

Секретар : Петя Симеонова

Прокурор :

като разгледа докладваното от съдията Василев

гражданско дело № 392 по описа за 2016 година.

Предявени са следните искове:

Искове, всичките  с правно основание чл. 422 ГПК, от П. К. Б.ЕООД, ЕИК *********, против Г.С.С., ЕГН **********, относно вземанията на ищеца против Г.С.С. в размер на 1565,66 лв. главница и неустойка в размер на 384,18 лв. по Договор за револвиращ заем / ДРЗ / №***

Обстоятелствата, от които произтичат претенциите на ищеца, са :

На 28.12.2011 г. е сключен ДРЗ №*** между П. К. Б.ЕООД като кредитор и Г.С.С. като кредитополучател. Договорът е сключен при следните параметри: сума на заема 1550 лв., срок на заема - 48 месеца, размер на вноската - 130 лв., падеж на вноската – 10-ти ден на месеца, ГПР /%/ 149.99, ГЛП 98.33, лихвен % на ден - 0.27, сума на всеки револвинг - 1216 лв., договорно възнаграждение при револвинг - 3464 лв. Съгласно т.VIБ от Договора, неразделна част от него са общите условия /ОУ/ за физически лица, които се предават при подписването на Договора, с които длъжниците са запознати и приемат, внимателно са се запознали със съдържанието им преди подписването на Договора, нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват. П. К. Б.ЕООД е изпълнило своите задължения по Договора, като е превело паричната сума на посочената от длъжника банкова сметка. ***.06.2013г. Г.С.С. е отправила искане за отлагане на 1 месечна вноска по Договора, предвидено в чл.14, т.1 от ОУ. На 28.06.2013г. е сключен Анекс 1 към Договора за отлагане на вноски, неразделна част от който е коригиран погасителен план. Тъй като длъжникът не е изпълнявал поетите с Договора задължения, т.к. е направил само 36 от месечните вноски по погасителен план, съгласно уговореното в чл. 10.3.1 от ОУ – “ в случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 ( тридесет ) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДРЗ “, на 24.02.2015 г. Договорът е прекратен автоматично от страна на П. К. Б.ЕООД. След датата на прекратяване на Договора, длъжникът е правил вноски, с които размерът на главницата е намален. Съгласно уговореното в ОУ, при прекратяване на Договора размерът на кредита става предсрочно изискуем и се начислява неустойка за обещетяване на вреди поради настъпилото прекратяване на договора, платима еднократно. Размерът на неустойката се определя като процент по начина, посочен в ОУ, а именно, на базата на неизплатената част от задължението на длъжника към датата на прекратяване на Договора. Съгласно чл.10.4 от ОУ при прекратяване на договора се начислява неустойка в размер на 50 % върху целия размер на заема при прекратяване на договора. При прекратяване на Договора остава в сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми по сключения Договор. П. К. Б.ЕООД е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано гр. д. №432/2016г. на РС Девня. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от страна на длъжника.

Моли се, съдът да установи съществуването на вземане в полза на П. К. Б.ЕООД против Г.С.С., на основание неизпълнение на ДРЗ №*** в общ размер на 1949,84лв., от които главница в размер на 1565,66 лв. и неустойка в размер на 384,18 лв.

Обстоятелствата, от които произтичат възраженията на ответника, са :

Подаден е отговор на исковата молба, с който същата се оспорва като нередовна, т.к. не е посочено за кои периоди се претендира Г.С.С. да заплати претендираната главница. Изложени са подробни аргументи за неоснователност на така предявените искове, т.к. на осн.чл. 68м, ал.1 ЗЗП, Г.С.С. е развалила сключения ДРЗ и е поискала да бъдат възстановени всички лихви, заплатени по кредита. Излага се, че на 28.12.2011г. Г.С.С. се е подписала под празна бланка на Договора за заем, в която не са попълнени всички параметри на сключения заем, т.к. по обяснения на кредитния експерт, Г.С.С. се подписва под проекто-договор, който трябва да се изпрати на централния офис на П. К. Б.ЕООД за одобрение, където ако е налице такова, ще бъдат нанесени липсващите характеристики и тогава окончателният договор ще й бъде предоставен. На следващия ден - 29.12.2011г. , на Г.С.С. са били преведени 1550 лв. 10 дни след подписване под проекта на договор, Г.С.С. е получила по пощата ДРЗ с попълнени характеристики и констатирала, че срокът на договора е удължен на 4 години и общата сума, която дължи е в размер на 6290,11 лв. Излага, че с решение на ВАС по адм.дело №6571/2014г. тази търговска практика на П. К. Б.ЕООД е била забранена като заблуждаваща и считано от влизане в сила на решението на ВАС на 13.05.2015г. за нея са възникнали правата по чл.68м, ал 1 ЗЗП. Допълнително излага, че Договорът е нищожен, съгл. чл.22 ЗПК, т.к. липсва писмена форма на Договора и основни договорни реквизити, а именно: непосочване в Договора на общия размер на кредита и условията за неговото усвояване към датата на неговото подписване, също към датата на неговото подписване не е посочен фиксиран или референтен лихвен процент по кредита, нито пазарен индекс, още към датата на неговото подписване в Договора не се посочва ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Към датата на сключване на ДРЗ, на Г.С.С. не е бил предоставен погасителен план, вкл. и впоследствие, когато е получила по пощата Договора за потребителски кредит /ДПК/, не са били посочени условията за издължаване на кредита. На следващо място се излага, че в ДПК не е била обективирана клауза, съдържаща изискуемата информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване безвъзмездно, извлечение по обслужващата заема сметка. Излага се като основание за нищожност на договора и липсата на информация за наличието на право на потребителя на отказ от договора, срокът, в който това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване. Излага се, че в ДРЗ са налице нищожни, неравноправни клаузи, които съставляват заблуждаваща търговска практика, т.к.  Г.С.С. е била въведена в заблуждение от страна на кредитора и не е могла да се запознае преди подписването на Договора с неговите клаузи. Съществени негови условия са били вписани в него от кредитора, след като е бил положен подпис от Г.С.С.. Излага се, че е налице  неравноправност на договорните клаузи поради непредоставяне на съществена преддоговорна информация, необходима за да бъде извършена преценка дали да бъде сключен Договора за заем, т.к. на Г.С.С. не е бил предоставен стандартен европейски формуляр / СЕФ/. Излага се, че типовата клауза в раздел 6., букви б, в, г от ОУ съдържат декларативно волеизявление, което не отговаря на обективната истина, т.к. при подписването на Договора, ОУ не са били предоставени на Г.С.С. и тя не е изразила писмено съгласие върху самите тях, че ги приема. Неравноправна и противоречаща на закона и добрите нрави е клаузата на чл.10, т.4 от ОУ, съгл. който при предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи заплащането на всички дължими суми, като в този случай върху целия размер на заема се начислява неустойка в размер на 50 %, т.к. вредите, които кредиторът би могъл да понесе, се състоят от неплащане единствено на отделна вноска с настъпил падеж, а не на цялата сума по кредита. Неустойката не служи за обезщетяване на вредите от неизпълнение, а има характер на допълнителна печалба и с оглед на това неустойката излиза извън пределите на присъщата й обезщетителна функция. Същата противоречи на разпоредбата на чл.33 ЗПК, съгл. която, при забава на потребителя, кредиторът има право единствено и само на лихва за забава, която не може да бъде по-висока от законната лихва в размер на основния лихвен процент. Възразява, че неравноправна и противоречаща на добрите нрави е договорката при предсрочна изискуемост и прекратяване на Договора за заем /ДЗ/ потребителят да дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаградителните лихви. П. К. Б.ЕООД е небанкова финансова институция, която рискува само своите собствени финансови средства, а възнаградителна лихва в размер над 100 % се явява типична по-скоро за дългосрочните кредити над 15 г. Налице е неравноправност на клаузите за заем с кратък срок на ползване 4 години, поради което така определеният размер на възнаградителната лихва над 100 % от стойността на заема е необясним нито с разходите, които прави заемодателя, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Налице е неравноправност на клаузите, предвиждащи ГПР в размер на 149,99 % и ГЛП в размер на 98,33 %, като поради използваната заблуждаваща търговска практика техните размери са по-големи от посочените в Договора за заем.

Предявени са искове от Г.С.С. ЕГН **********,  против П. К. Б.ЕООД ЕИК *********  с правно основание чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожност на ДРЗ №***/28.12.2011г., поради противоречие със закона, с правно основание чл. 55 ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в първоначално посочен размер от 4500лв , в размер от 3304,45 лева след изменение на иска, представляваща недължимо платена от Г.С.С. сума за лихви по ДРЗ №50007145 03/28.12.2011г  за периода от 10.02.2012г. до 10.04.2015г., както и при условията на евентуалност, ако горните искове бъдат отхвърлени като неоснователни, искове с правно основание чл.45, чл. 52 вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на 4500 лв., представляваща сбор от сумите от 1068 лв, причинени имуществени вреди, претърпени за периода  от юли 2012г. до юли 2016г. и сумата в размер на 3432 лв причинени неимуществени вреди, изразяващи се в тревога, нервно напрежение и стрес, настъпили в резултат на действия на лица, на които ответникът е възложил работа, претърпени в периода от януари 2012г. до 10.06.2016г. / датата на завеждане на исковата молба / .

Обстоятелствата, от които произтичат претенциите на ищеца, са :

Излага се, че между П. К. Б.ЕООД и Г.С.С. на 28.12.2011 г. е сключен ДРЗ №***, с който на Г.С.С. е отпуснат заем в размер на 1550 лв., срок на заема - 48 мес., размер на общо задължение 6290.11 лв., ГПР 149.99, ГЛП 98.33, лихвен % на ден - 0.27. На датата на подписване на Договора на Г.С.С. не е била предоставена преддоговорна информация относно конкретните параметри на заема и единен европейски формуляр. На същата дата Г.С.С. се е подписала под проект на договор, с обяснението от страна на служител на П. К. Б.ЕООД, че кредитът трябва първо да бъде одобрен в централния офис на П. К. Б.ЕООД в София и ще бъдат нанесени липсващите характеристики и тогава окончателният договор ще й бъде предоставен. По договора Г.С.С. е подписала Декларация във връзка с обработване на личните й данни. 10 дни след подписване под проекта на договор, Г.С.С. е получила по пощата ДРЗ с попълнени характеристики в размер на: главница 1550 лв., срок на заем – 48 мес., размер на общо задължение 6290.11 лв., ГПР /%/ 149.99, ГЛП 98.33, лихвен % на ден - 0.27. При получаване на попълнения Договор, Г.С.С. е установила, че в Договора са включени всички параметри на кредита относно размер на главница, лихвен процент по заема, ГПР, различни от тези, които са й били представени от служителя на П. К. Б.ЕООД. Така при подписването на договора за заем Г.С.С. не е знаела, какво задължение поема и каква е крайната цел на финансовия продукт, което съставлява заблуждаваща търговска практика. С решение на ВАС по адм. дело №6571/2014г. е потвърдена Заповед №675/8.8.2013г. на Председателя на КЗП, с което е констатирано, че П. К. Б.ЕООД упражнява следната заблуждаваща търговска практика: окончателно обвързване на потребителя с условия, с които той не е имал реалната възможност да се запознае преди сключването на договора за потребителски кредит. На осн. чл.68м, ал. 1 ЗЗП Г.С.С. е развалила сключения ДРЗ и е поискала да й бъдат възстановени всички лихви заплатени по кредита. С Писмо изх. №1949/27.11.2015г. П. К. Б.ЕООД е отказало да реституира изплатените от ищцата лихви. Заявило е, че не приема извършеното разваляне. Изложени са подробни доводи, съгласно които Г.С.С. счита, че ДРЗ изначално не я обвързва, т.к. е нищожен съгл. чл.22 от ЗПК по следните съображения: непосочване в Договора общия размер на кредита и условията за усвояването му, непосочването на лихвения процент по кредита, непосочване на ГПР и общата сума дължима от потребителя, непосочване условията за издължаване на кредита и предоставяне на погасителен план, непосочване на информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно извлечение по сметка, под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания, непосочване на наличието или липсата на правото на отказ от договора. Излага съображени за нищожни неравноправни клаузи в ДРЗ, т.к. Г.С.С. е била въведена в заблуждение от кредитора. Преди подписването на Договора, съществени негови клаузи и условия са били вписвани в Договора от кредитора, едва след като тя е положила подписа си. Не е бил представен стандартен европейски формуляр, ОУ не са били предадени при подписването на Договора. Твърди, че в резултат на действията на служителите на ответното дружество, които са започнали да се обаждат по телефона и да я заплашват, е изпитала силни негативни емоции и повишено кръвно налягане, също безпокойство и страх за своето финансово състояние. Твърди, че е претърпяла имуществени вреди, т.к. вследствие на стреса от случващото се е налагало да взема лекарства поради хипертония и атеросклероза, които развила следствие стреса от случващото се с ответното дружество.

С допълнителна молба от 16.06.2017г. навежда допълнителни основания за нищожност на ДРЗ. Процесният договор не е сключен в предвидената писмена форма за действителност, т.к. е бил изпратен проект на договор. Към момента на подписване на проекта на договор в него не са били попълнени всички задължителни за валидността му реквизити, не са били предоставени ОУ. С договорения лихвен процент се нарушават добрите нрави, т.к. е налице явна нееквивалентност между предоставена услуга и уговорена цена. Размерът на възнаградителната лихва не е пропорционален на разходите, които прави заемодателя, рискът който носи на размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Размерът на възнаградителната лихва надхвърля над 10 пъти размера на законната лихва, което накърнява договорното равноправие между страните. ГПР е бил определен произволно, като потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите по обслужването на заема. Не е установен механизмът, по който е изчислен този процент и по конкретно, какви други разходи, освен възнаградителната лихва, са включени в него. Излага допълнителни аргументи в същата молба за нищожност на Договора като неравноправен, т.к. ищцата е била въведена в заблуждение от страна на кредитора, съществени условия са били вписвани в него допълнително едва след като е положила подписа си под образеца на проекта на договор, не е била предоставена съществена преддоговорна информация, необходима за да бъде извършена преценка, дали да се сключи договора за заем, налице е типова декларативна клауза за приемане и предаване на ОУ към Договора, неравноправна е клаузата, съгл. която при предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи заплащане на всички дължими суми, като в този случай, върху целия размер на заема се начислява неустойка в размер на 50 %, неравноправна и противоречаща на добрите нрави е клаузата  при предсрочна изискуемост и прекратяване на Договора потребителя да дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, вкл. и възнаградителни лихви, неравноправни са клаузите в анекса, предвиждащи размер на ГПР и ГЛП, тъй като са в размер различен от посочения в Договора .

Обстоятелствата, от които произтичат възраженията на ответника, са :

Постъпил е отговор на исковата молба, съгласно който се излага, че исковата молба е недопустима, оспорва се нейната основателност. Съгласно съдържанието на процесния Договор с поставянето на свой подпис Г.С.С. е декларирала получаването на стандартен европейски формуляр / СЕФ/, в който е посочен общ размер на кредита, срок на кредита, размер на вноска, брой вноски, обща сума, която следва да бъде заплатена, ГПР, срокът, за който кредиторът е обвързан от предложението. В част V на Договора са посочени всички заявени от Г.С.С. параметри на кредита: сума на заема, срок на заема, размер на вноска, ГПР, дата на погасяване, а в част VI на Договора са вписани параметрите, при които кредиторът е одобрил кредита, като не е налице разлика между параметрите, посочени от Г.С.С. и параметрите, при които е отпуснат кредита. В чл. 2 от ОУ е описана процедурата по кандидатстване и сключване на ДРЗ, като подписването на договора от страна на клиента и предаването му представлява молба за отпускане на заем до размери, посочени от клиента. След извършване на преценка на кредитната способност на клиента, кредиторът отказва или отпуска кредит по посочени от клиента параметри на кредита в част V при подписване на договора. Подписаният договор влиза в сила от датата на подписването му от страна на кредитора. Лихвеният процент по заема се съдържа в процесния ДРЗ. След одобряването на проекта, ГПР е бил намален от 156,46 % на 149,99 %, с оглед на което  кредиторът е предоставил заем с по-добри условия от поисканите от Г.С.С.. Общата дължима от същата сума се различава от заявената в част V чрез произведението между размера на вноската и броя вноски и от получената преддоговорна информация, но за това Г.С.С. е била уведомена на преддоговорния етап  и чрез чл.2.6 от ОУ, предоставени й в момента на подписване на договора. Г.С.С. е избрала за дата на погасяване 10-я ден на месеца. Процесният Договор е сключен на 28.12.2011г., падежът на първата вноска е на 10.02.2012г., поради което, заради този ограничен период, последната погасителна вноска в погасителния план е в по-висок размер и броят вноски се различава с 50,11 лв., за което обстоятелство Г.С.С. е била информирана на преддоговорния етап. Г.С.С. е направила искане за отлагане на 1 месечна погасителна вноска, съгласно Анекс №1/28.06.2013г., вследствие на което последната вноска по кредита е размер на 180,11 лв., което е с 50,11 лв. повече от размера на всички други равни вноски. Излага, че ДРЗ е договор с периодично и продължително изпълнение, поради което последиците от развалянето следва да се определят съобразно общото правило за връщане на заема, тъй като престацията на длъжника е периодична,  на кредитора - еднократна, няма как да се намалят и двете престации пропорционално и за в бъдеще. Освен това ДРЗ е бил прекратен и размерът му обявен за предсрочно изискуем с оглед неточното изпълнение на задълженията по ДПК и няма как да е бил развален на 11.11.2015г. със заявление. Оспорва всички твърдения на Г.С.С. за нищожност на процесния ДРЗ, същият е изготвен на разбираем език, съдържа общия размер на кредита, както и условията за усвояване, съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му, индекс или референтен лихвен процент, свързан с първоначалния лихвен процент, правила, условия и процедурите за промяна на основния лихвен процент, съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на ДК. В част V „Параметри на искания револвиращ заем” са посочени броя на месечните вноски и размера на месечните вноски, вследствие на което след калкулация Г.С.С. е могла да направи заключение за общия размер на дължимата сума по Договора. Видно от съдържанието на приложения към отговора приемо-предавателен протокол от 30.12.2011г., на Г.С.С. е била изпратена пратка с отбелязване „Договор за заем с погасителен план”, като самата Г.С.С. признава в предявената от нея искова молба за получаването на пратката. В самият ДРЗ изрично е упоменато, че неразделна част от договора са ОУ. Същите представляват физическа неразделна част от Договора, поради което няма как Г.С.С. да не е получила същите. В чл. 2.4 от ОУ е описан подробно начина за отказ от Договора, като е определено, че без да дължи обезщетение или неустойка и без да се посочва причина, клиентът може да се откаже от сключения Договор в срок от 14 дена от датата на сключване. Оспорва твърденията за наличие в Договора на неравноправие на клаузи. Твърди, че по време на сключване на процесния Договор не е съществувала разпоредбата на чл.19 ЗЗП. Твърди, че макар че клаузите в Договора не са уговорени индивидуално, не са неравноправни. При представянето на Договора от кредитен експерт, клиентът е бил длъжен, съгласно чл. 2.1 от ОУ, да попълни и провери всички съществени данни. Всички параметри и условия по кредита са предоставени веднъж с предоставянето на СЕФ, втори път с посочването в част V на Договора, 3-ти път с нанесените от кредитора параметри в част VI от Договора. Единствено ГПР е променен, но в насока, благоприятна за клиента. Не е налице заблуждаваща търговска практика. Видът информация за вземане на решение от потребителя е бил своевременно предоставен на Г.С.С.. В депозираната искова молба липсва ясно посочване на информация, която според Г.С.С. е била от естество да доведе до решение за сключен договор и защо според нея тази информация би имала такова естество за средния потребител. Г.С.С. не е възразила срещу кредита, получила е сумата и я е усвоила. Не се е възползвала от правото си да се откаже от договора, без да плаща обезщетения и неустойки. Подписвайки Договора, Г.С.С. е декларирала, че е получила преддоговорна информация под формата на СЕФ, като законодателят не предвижда неговото подписване от страна на клиента. Прави се възражение за прихващане на сумата от 1632,51 лв., представляваща сбор от сумите 1550 лв. главница, 82,51 лв. лихва за забава и сумата от 4500 лв., претендирана от Г.С.С. преди изменение на иска за връщане поради липса на основание. Оспорват се всички твърдения на Г.С.С. за претендирани имуществени и неимуществени вреди. Г.С.С. е не е уточнила на какво основание претендира обезщетение - договорно или извъндоговорно. Вредите не са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задълженията, като не се твърди неизпълнение от страна на кредитора на негово договорно задължение. При нищожност не би могло да се претендират вреди от неизпълнение на едно правно нищо. Г.С.С. не е посочила конкретни причини за настъпването на вредоносния резултат от служителя на П. К. Б.ЕООД, не е посочила конкретно поведение на базата, на което да претендира настъпването на вредите. Описаните страдания и притеснения нямат пряка връзка с отпуснатия кредит или с конкретно вредоносно поведение на служител на П. К. Б.ЕООД. С напредването на възрастта за Г.С.С. е обичайно настъпването на заболявания, свързани с повишено кръвно налягане. Твърденията за поява на хипертония и атеросклероза не са причинени единствено и само от тревогите по изплащането на процесния кредит. Не е налице причинна връзка между поведението на служители на ответника и обстоятелствата, които Г.С.С. изтъква като претърпени от нея страдания. Постъпило е и допълнително становище, в което са наведени допълнителни основания против твърденията на Г.С.С. с наведени твърдения за изменение на обществените условия от датите на постановените Решения на ВКС и за  промяна в законодателството по отношение на договорите за потребителски кредити.

Страните ангажират писмени доказателства за установяване на своите твърдения и заключения. Г.С.С. ангажира устни доказателства чрез разпита на един свидетел. По делото са изслушани и приети ССчЕ и допълнителна ССчЕ, неоспорени от страните.

Няма спор по делото, че на 28.12.2011 г. между Г.С.С. и П. К. Б.ЕООД е сключен ДРЗ № ***. Не е спорно обстоятелството, че подписът в  бланката на договора  е изпълнен от Г.С.С.. От текста на попълнената бланка е видно, че раздел V – параметри на искания заем съдържа параметрите на искания револвиращ заем и те са както следва: сума на заема - 1550 лв.; срок на заема - 48 месеца; размер на вноската 130 лв.; ГПР – 156,46 %; годишен лихвен процент 98.00% и дата на плащане на вноската 10 ден на месеца.

Не се спори и за обстоятелството, че раздел VI от бланката съдържа параметрите на одобрения револвиращ заем както следва: сума на заема - 1550 лв., срок на заема 48 месеца, размер на вноската 130 лв., при годишен процент на разходите 149,99% и годишен лихвен процент 98,33%, лихвен процент на ден 0,27%. В същата тази позиция е записано, че общо дължимото по револвинга е 4680 лв. В текста на договора, раздел VI, буква „Б”, е записано, че неразделна част от същия са ОУ към ДРЗ на физически лица, които са предадени при подписването му и с които клиента е запознат и ги приема. Изрично е вписано, че клиента внимателно е запознат със съдържанието на тези ОУ преди подписването на ДРЗ, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва като неразделна част от договора. Към коментирания договор са приложени и ОУ. В т.2.2 от Общите условия /ОУ/ е разписан начина на сключване на ДРЗ, а именно- кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт представя на клиента проектодоговора за ДРЗ, като с помощта на кредитния експерт клиентът е длъжен надлежно да допълни и провери всички съществени клаузи и данните изключение на данните, които се попълват от кредитора след одобрение на заема. След това клиентът е длъжен собственоръчно да подпише проектодоговора на ДРЗ и неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния експерт на кредитора. Подписването от клиента на проекто договора и предаването му на кредитора представлява същевременно молба за отпускане на заема. Точка 4.4 от ОУ урежда начина на изчисляване на лихвата по заема. Предвидено е същата да се изчислява ежедневно върху остатъка от непогасената главница за периода на ползване на заема и да започва да тече от датата на усвояване на заема. Лихвата се изчислява на база фиксирания в т.VІ лихвен процент и е дължима от датата на решаващата вноска съгласно погасителен план. Видно е от представеното платежно на л. 12 от гр. д. №567/2016г. , присъединено към настоящето дело по реда на чл. 213 ГПК, че сумата на отпуснатия заем е преведена на Г.С.С. на 29.12.2011г.

Следователно между страните е налице облигационна връзка, по която Г.С.С. притежава качеството на потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП / всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност /. Според  съдебната практика ДРЗ представлява възобновяем кредит в рамките на предварително уговорена кредитна линия, т. е същия е  вид търговска сделка и вид  договор за  кредит. Така и  чл. 9, ал. 1 ЗПК , съгласно който договорът за потребителски кредит / ДПК / е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

П. К. Б.ЕООД признава изложеното от Г.С.С., че при сключването на ДРЗ кредитополучателя чрез кредитния експерт е попълнил бланката на ДРЗ до т.V и е положил своя подпис. След одобряване от страна на кредитодателя на заявените от кредитополучателя параметри на договора, същият чрез своите служители попълва т. VI от съдържанието му, и негов представител полага подпис, от който момент съгл. ОУ договорът е сключен между страните. Точка VI от договора включва основното съдържание на същия, а именно, размер на отпуснатата сума, срок на заема, погасителна вноска, годишен лихвен процент, годишен процент на разходите, обща крайна сума за погасяване. Следователно към момента на подписването си от кредитополучателя ДРЗ не е съдържал в окончателен вид договорки, които са съществена част от съдържанието му и кредитополучателя не е могъл предварително да се запознае с всичките задължителни параметри на договора, вкл. в т. VI, напр. годишен процент на разходите / ГПР / , обща крайна сума за погасяване, да изрази воля и съгласие за приемането им. От друга страна съгласно т. 4.4 от ОУ лихвата по заема се изчислява именно на базата на посочения в т. VI от ДРЗ лихвен процент. Съгласно чл.11 от ЗПК, обн. в ДВ, бр. 18/ 05.03.2010г. задължителен реквизит от всеки договор за потребителски договор е ГПР, ГЛП и общодължимата в края на периода сума, по които параметри потребителят следва да е изразил съгласието си и да са му предоставени и той да е запознат преди сключването на договора /т.нар. информирано съгласие/. След като с оглед начина на попълване на полетата в т. VI и момента на сключване на договора - с попълване на данните в т. VI от договора от търговеца, кредитополучателя не е могъл да изрази информирано съгласие, то не е налице индивидуално договоряне между страните.  Дори да се приеме, че още при попълването от страна на Г.С.С. на проектодоговора са й връчени ОУ и СЕФ, то тя пак би узнала за точните размери на лихвените проценти едва при получаване на договора с попълнени полета в т. VI, като именно от този момент договорът следва да се счита за сключен. Ако пък след уведомяването й Г.С.С. бе възразила, то съгласно ОУ договорът вече би бил сключен и заемната сума предоставена. Действително същите ОУ  - т. 2.4.1 , дават възможност за отказ от така сключения договор, но при неизгодни условия за потребителя – отказ в писмена форма, получен от търговеца и освен връщане на получената главница се предвижда и заплащане на лихва от датата на усвояване до датата на връщане на главницата.

В обобщение с оглед начина на сключване на ДРЗ съгласно ОУ на търговеца – т. 2.1 , т. 2.2 и т. 2.3, се създава презумпция за сключен договор, при положение, че потребителя не  е изразил воля и съгласие по отношение на основни параметри от съдържанието на ДРЗ – напр. ГЛП, от който и от ГПР се определя всъщност и дължимата възнаградителна лихва. Добросъвестността при водене на преговори изисква на страната да бъде предоставена необходимата преддоговорна информация, като се постигне между съгласие относно  съществените параметри на договора и едва тогава страните да положат подписи, с които да удостоверят, че съдържанието на договора съответства на договореното между тях. Затова възражението на П. К. Б.ЕООД, че договора така както е бил попълнен от кредитополучателя до т.V представлява оферта, е неоснователно. За да има такъв характер, то трябва офертата да съдържа всички съществени характеристики на договора и да бъде приета без възражения и промени от другата страна. П. К. Б.ЕООД признава, че  е налице дописване на договора и промяна на неговото съдържание относно размера на ГПР, т.е налице са промени в окончателния вид на страната, която следва да приеме офертата и е налице едностранно изменение на съществена характеристика от договора.

Следователно с оглед изложеното се налага извода за нищожност на процесния ДРЗ № ***./28.12.2011г. поради противоречие със закона – разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗЗД  вр. 22 ЗПК

Доколкото при иска за прогласяване нищожност на ДРЗ № ***./28.12.2011г. съдебната проверка обхваща наличието на основанията за нищожност посочени в чл. 26 ЗЗД по отношение на всички уговорки в договора, исканията за прогласяване нищожност на клаузите за възнаградителна лихва и неустойка следва да се считат за евентуално съединени. При положение, че съдът прие за основателен иска за нищожност на ДРЗ, то той  не дължи произнасяне по исканията за прогласяване нищожност на отделни клаузи по него.

Така предявените искове с основание чл. 422 ГПК за заплащане на сумата от размер на 1565,66 лв. главница и неустойка в размер на 384,18 лв. по ДРЗ № ***./28.12.2011г. се явяват допустими, като предявени в срока по чл. в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК, но с оглед вече изложеното относно нищожността на ДРЗ № ***./28.12.2011г., се явяват неоснователни.  Нищожният договор не може да породи целените правни последици, поради което по него не се дължат търсените от П. К. Б.ЕООД суми на посоченото в искова молба с вх. 4105/17.08.2016г.  основание – настъпила автоматична предсрочна изискуемост на вземането за главница и начислена неустойка съгласно разпоредбата на т. 10.4 от ОУ.

Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита – чл. 23 ЗПК. Няма спор между страните, а и от изготвеното заключението по допусната ССчЕ се установява, че ДРЗ е била усвоено чрез превод по сметката на Г.С.С. сумата от 1550 лв. В Приложение № 1 към заключението си вещото лице е посочило, че заплатената сума по ДРЗ  за главница е 586,55 лв., за договорна лихва 4267,89 лв и за лихва за забава 82,51 лв. или общо 4936,96 лв. С оглед недействителността на договора на П. К. Б.ЕООД се дължи връщането на чистата стойност на отпуснатия и получен кредит от 1550 лв, като  иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД за недължимо платени договорни лихви –л.123 от делото, се явява основателен за претендирания след изменение на иска размер от 3304,45 лв.

С отговора на исковата молба по гр. д. № 392/ 2016г. П. К. Б.ЕООД е направил възражение за прихващане по ГПК. Същото е валидно и допустимо, тъй като е направено по висящ процес, изхожда от легитимирано лице - носителя на вземането, налице са изискванията за компенсация по реда на чл. 298 ГПК - наличие на два дълга, две насрещни задължения, , еднородност и заместимост на насрещните задължения. За разлика от поисканото от адв. Д. Ф. – проц. представител на  Г.С.С. прихващане по смисъла на чл. 103 ЗЗД – молба от 16.06.2017г. и молба от 27.06.2017г. по делото, в последната от които се излага, че за така извършеното прихващане по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД е необходима ликвидност на вземанията, при  съдебното процесуално прихващане по ГПК не се изисква ликвидност на вземанията, тъй като погасяването на насрещните вземания става занапред от датата на влизане съдебното решение в сила, т.е. направеното от адв. Ф. прихващане по чл. 103 ЗЗД не може да породи действие, тъй като вземането на нейната доверителка не е ликвидно / безспорно установено по основание и по размер / – същото е оспорено от насрещната страна както преди , така и по време на процеса, поради което компенсационното изявление на адв. Ф. не може да породи погасителен ефект.  Или в резултат на съдебното компенсация възражението на П. К. Б.ЕООД е основателно за сумата от 1550 лв – усвоена главница по Договор за револвиращ заем № *** от 28.12.2011г..,  с която следва да бъде намалено насрещното вземане на Г.С.С. за сумата от 3304,45 лв, или иска на същата с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД ще се яви основателен за сумата от 1754,45 лв .

Иск за заплащане на дължими суми за неоснователно изплатена лихва за забава не е предявяван – така уточняваща молба от 16.06.2017г. , където се сочи, че се претендира възнаградителна лихва, платена без основание в размер на 4500 лв  преди изменение на иска.

Предвид горните изводи на съда по основателността на предявените искове с основание чл. 26, ал1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал1 , пред. 1 ЗЗД съдът не дължи разглеждане на предявените в условията на евентуалност искове за заплащане суми за претърпени морални и имуществени вреди. Съгласно Решение №210 /27.10.2015г. по гр. д. №5600/2014г. на I гр. отд. на ВКС разглеждането на евентуалния иск зависи от сбъдването на поставеното от ищеца условие и то е отхвърляне на главната претенция. Дори и главният иска да е частично уважен , съдът не може да преизчислява за каква част следва да се произнесе по евентуалния иск, тъй като не се  сбъднало условието под което е бил предявен.

По отношение на разноските Г.С.С.   е освободена от заплащане на такси и разноски в производството по делото, на осн. чл.83, ал 2 ГПК. В полза на упълномощения от нея адв. Д. Ф. от САК по реда на чл. 38 ЗА следва бъде присъдено възнаграждение в размер на  910,41 лева съразмерно с уважените искове.

На П. К. Б.ЕООД следва да бъдат присъждани разноски съгласно отхвърлените искове в размер от 19,41 лева, с оглед изхода на делото П. К. Б.ЕООД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 262,38 лева за уважените искове и 1 брой удостоверение, издадено на Г.С.С.   –чл.78, ал 6 ГПК , както и сумата от 285 лв за възнаграждение на вещото лице.

Мотивиран от изложеното Районен съд Девня

 

РЕШИ

 

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, поради противоречие със закона Договор за револвиращ заем № *** от 28.12.2011г. със страни – П. К. Б.ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***и Г.С.С., ЕГН **********,***, на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК .

 

 ОТХВЪРЛЯ предявените от П. К. Б.ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***срещу Г.С.С., ЕГН **********,***, искове по чл. 422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК за приемане за установено, че Г.С.С., дължи на „ПРОФИ Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* сума в размер на 1949,84 /хиляда девестотин четиридесет и девет лева и 84 / лв., от която 1565,66 /хиляда петстотин шестдесет и пет лева и 66 стотинки/ лв. – главница по Договор за револвиращ заем № *** от 28.12.2011г. и ОУ към него и 384, 18  /триста осемдесет и четири лева и 18 стотинки/ лв. – неустойка по чл.10.4 от ОУ към договора, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 247/27.06.2016г. по ч. гр. дело № 432/2016г. по описа на ДРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

 

ОСЪЖДА   П. К. Б.ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***ДА ЗАПЛАТИ НА   Г.С.С., ЕГН **********,***, на основание чл.55, ал.1, предл.1, от ЗЗД сумата 1754,45/ хиляда седемстотин петдесет и четири лева и 45 стотинки/ лв, съставляваща  получена  без основание договорна /възнаградителна/ лихва по Договор за револвиращ заем № *** от 28.12.2011г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1754,45 лв до претендираните 3304,45 лв като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на П. К. Б.ЕООД, ЕИК *********, към Г.С.С., ЕГН **********,***,  за сумата от 1550 лв , представляваща чиста стойност на отпусната и получена  от Г.С.С. на 29.11.2011г. сума по Договор за револвиращ заем № *** от 28.12.2011г.

 

ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане на П. К. Б.ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***за разликата над 1550 лв – усвоена главница по Договор за револвиращ заем № *** от Г.С.С., ЕГН **********,***, до  пълния посочен размер от 1632,51 лв  - сбор от сумите 1550 лева усвоена главница по Договор за револвиращ заем № *** от 28.12.2011г. и 82, 51 лв дължимо обещетение за забава по Договор за револвиращ заем № *** от 28.12.2011г., съгласно т.10.1 от ОУ, и за разликата над  3304, 45 лв до посочения размер от 4500 лв насрещно вземане на Г.С.С., ЕГН **********,***,  за получена  без основание договорна /възнаградителна/ лихва по Договор за револвиращ заем № *** от 28.12.2011г

 

 

ОСЪЖДА П. К. Б.ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***ДА ЗАПЛАТИ НА   адвокат Д.Ф. от САК, сумата от 910,41 / деветстотин и десет лева и 41 стотинки/, дължима на осно. чл. 78, ал.1 ГПК и чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, поради осъществената от адвокат Д.Ф. от САК безплатна правна помощ на Г.С.С., ЕГН **********, в производството по гр. д. №392/2016г. на РС Девня

 

 ОСЪЖДА  Г.С.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА  П. К. Б.ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул.“България“№49, бл.53Е , вх. В, сумата от  19,41 / деветнадесет лева и 41 стотинки/ лв., представляваща разноски, съразмерно с отхвърлените искове, на осн. чл. 78, ал 3 ГПК.

 

ОСЪЖДА П. К. Б.ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул.“България“№49, бл.53Е , вх. В ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня сумата от 262,38 лв / двеста шестдесет и два лева и 38 стотинки/ - държавна такса за уважените искове и 1 брой съдебно удостоверение, издадено на насрещната страна , както и сумата от 285 / двеста осемдесет и пет лева/ лв за възнаграждение на вещото лице, на осн. чл. 78 , ал.6 ГПК

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: